1
Поезията да ходи сякаш не знае нищо
за ходенето и още по-малко за « сякаш »
не може да се оплаква
за ранените стъпала
за лачените обувки
да лети не може
да пада
засилва се и стиска в зъби желязната
математика на детството, някой казва
я е видял по улицата да си тананика
и да носи тъмни очила
и ти хрумва, че метафората е рокля
от тюл, хем така, хем така
закачаш я, щракаш с пръсти
един червен конец навиваш
но на нея ни й се говори с непознати
гледа през теб и в очите й
се излюпва един тъжен град
с мостове
многоточия.
2
Майко,
видях поетите да минават през стени
плащат на изхода и не питат за цената
не искам да стана като тях
да живея разскъсано
тяло между стени
и без това нямам език да го заложа
видях ги, живеят в едно село
толкова истинско, че ти настръхва косъма,
а аз съм дете и мечтая да стана поет,
като порасна
в едно стихотворение между стените
има нещо безбожно сърбежът им
нещо вулгарно бялата им кожа
разкървавени от графити пистите
на писалките им нощем тайно
преследват мъртвите и претеглят
дума по дума
все едно е на свършване брашното
ако задържат дъха си ще я пробият ли
стената най-накрая не искам
да стана поет, аз съм дете
и мечтая да стана поет
като порасна с писането
е същото като да кажеш « обичам те »
да освободиш излишъка
опит, неуспешен, да успокоиш топката.
3
....поезията е като тази словашка песничка
за жестоката Катеринка
дето удавя в Дунав деветото си дете
за хубавата Сузанка дето я изядоха братята й
бяла сърна в гората
лице изгубено сред прериите
на толкова народи магиите
море разлистено
върху лицето на майката....
4
Отначало писането ме изби като смолата, в улеите, по белега на кората,
после писах като оправях кревата в една усамотена стая, но на трийсет
вече не мога да дишам
като преди, усмихната или разплакана пред огледалото, и ми идва да
хвана гората,
да хвана писалката за рогата и да пиша...
за народите и за техните разцъфнали корени, целитие в кръв, да записвам
думи
на ичезване: модър, чародей...
да пиша за изхода на душата от Аушвиц, от Белград и Кана, как да се
научим пак
да ядем, да танцуваме, да правим любов...и понеже още не ме бива,
и понеже съм още лош стрелец, не смея да повярвам, за да не Го предам.
5
Казваха ми, поезията не е игра работа
но не ми казаха всико
и се ангажирах доброволец
в армията без да подозирам,
че ме мобилизират за третата световна.