Sence hitro preletavajo, zapihal je veter,
reka ne zrcali več zraka.
Če se zdaj skloniš nad potemnelo vodo,
boš nemara videl oko srne,
ki je začutila v grmovju prežečo nevarnost,
pa se kljub temu sklanja
in pije.
Reka, vznemirjenost te ure je
v krvi, ki ve.
Ko je bilo vse prihodnost,
voda neustavljiva, smo brodili po tebi do kolen.
V sijajni nevednosti mladega srca sem si zaželela,
ko je padajoča zvezda tiho praskala noč:
da bi vsi na eni in isti ladjici
uživali svoje dni.
Zdaj stojim tu, edina priča
svojega edinega življenja. Reka
zavija, v daljavi utripajo bivši bregovi,
obrazi.
Nežna svetloba, ki
se raztaplja v somraku.
Prevedla Namita Subiotto.
Сенки бързо прелитат, вятър излезе,
реката вече не оглежда въздуха.
Ако сега се наклониш над потъмнялата вода,
ще видиш може би окото на сърна,
която е усетила дебнещата в храстите опасност
и все пак се навежда
и пие.
Река, тревогата на този час е
в кръвта, която знае.
Когато всичко беше бъдеще,
вода безспирна, преминавахме те до колене.
В сияйното невежество на младото сърце наричах,
щом падаща звезда безшумно драснеше нощта:
всички на едно и също корабче
да се радваме на дните си.
Тук сега стоя, единствен свидетел
на своя единствен живот. Реката
завива, мярват се предишни брегове,
лица.
Нежна светлина, която
се разтваря в здрача.
Iz bolgarščine prevedla Donna Martell
