Kmalu se bom vrnila, je rekla
in pustila vrata odprta.
Bil je to poseben večer za naju,
na štedilniku je tiho brbotal zajec,
narezala je čebulo, na krožce korenje
in stroke česna.
Ni vzela jopice,
ni se našminkala, nisem vprašal,
kam gre.
Ona je takšna.
Nikoli ni imela občutka
za čas, vedno zamuja, samo
to je dejala tistega večera –
Kmalu se bom vrnila,
in celo vrat ni zaprla.
Šest let po tistem večeru
jo srečam v drugi ulici
in deluje mi prestrašena,
kot nekdo, ki se spomni,
da je pozabil likalnik prižgan
ali nekaj takšnega …
Si izključil štedilnik, me vpraša.
Še nisem, odvrnem,
ti zajci so precej žilavi.
Iz bolgarščine prevedel Borut Omrzel.
Ще се върна след малко, каза,
и остави вратата отворена.
Вечерта беше специална за нас,
върху печката къкреше заек,
беше нарязала лук, кръгчета моркови
и скилидки чесън.
Не си взе връхната дреха,
не сложи червило, не питах
къде отива.
Тя е такава.
Никога не е имала точна представа
за времето, закъснява за срещи, просто
така каза онази вечер -
Ще се върна след малко,
и дори не затвори вратата.
Шест години след тази вечер
я срещам на друга улица,
и ми се струва уплашена,
като някой, който се сеща,
че е забравил ютията включена
или нещо такова...
Изключи ли печката, пита тя.
Още не съм, казвам,
тези зайци са доста жилави.
